В съответствие с възрастта най-често травма на зъбите се наблюдава в резултат от инциденти, падания и механично нараняване на устната кухина – разместване, набиване, избиванена,фрактури на зъбите, контузии на меки тъкани и други.
Преди да се пристъпи към работа по зъбите, е важно да изключим допълнителни усложнения като травматични мозъчни наранявания.Това става чрез задаване на въпроси за хода на инцидента, загуба на съзнание и гадене, както и чрез изключване на кървене и външни наранявания на черепа.
Диагностицирането при травма следва обичайните принципи на клинична инспекция от екстра- до интраорална.
Кървенето, чувствителността към болка, разклащането и отклоненията в позицията на зъбите, от друга страна, са по-ясни индикации и трябва да бъдат критично съпоставени с описанието на инцидента и неговата правдоподобност.
При много малки деца зародишът на постоянния зъб обикновено е разположен значително по-дорзално и типичната посока на удара от лицевата към дорзалната страна е склонна да наклони корена на млечния зъб отпред, което прави първичното нараняване на зародиша на зъба по-малко вероятно. От друга страна, тежки интрузии(набиване) или посттравматични абсцеси повишават риска от увреждане на зъбния зародиш.
Ако погледнем самия травматизиран млечен зъб, той показва всички модели на наранявания, които са добре познати и в постоянното съзъбие, само разпространението на някои наранявания е различно: страничната дислокация, интрузията и авулсията са най-честите наранявания в млечния зъб съзъбие. Счупванията на зъбите са значително по-редки, отколкото при постоянното съзъбие, което се дължи на обикновено по-късия корен. Следователно травматично отворената пулпа е много по-рядко срещана при млечните, отколкото при постоянните зъби.
За разлика от децата в училищна възраст, младите хора и възрастните, при които значителна част от орофациалните травми възникват по време на високорискови спортове (бойни изкуства, конна езда, ролери, хокей, хандбал, ръгби и др.) в клубове или частно свободно време и следователно могат да бъдат избегнати с предпазители за уста. Травмата на млечните зъби при малки деца възниква по време на нормална игра, катерене, изкачване на стълби, бягане или колоездене, така че има много тесни граници за превенция.
Разпространение на травмата на млечните зъби показва много ясно, че:
Като цяло е необходимо да се вземат под въпрос фактори като сътрудничество, възраст, възможност за анестезия и други, оказващо значително влияние върху терапията. Освен това фокусът е върху неувредения пробив на постоянния зъб и следователно рискът за зъбния зародиш трябва да бъде сведен до минимум.
Както вече беше отбелязано в началото на тази статия, луксациите, включително авулзии и интрузии, както и сублуксациите, доминират при травмата на млечните зъби, докато фрактурите на короната и корена се появяват по-рядко.
Терапевтично се взема решение или за екстракция на силно разместени или повредени предни млечни зъби, или изчакване в случай на леки наранявания.
Децата така или иначе рефлексивно предпазват травмирания участък, така че препоръката за мека храна и адекватно припомняне при леки наранявания е добро решение за всички участници. По-голямата част от луксациите заздравяват без усложнения .
Ако има сериозно увреждане, значителна инфекция или съответен риск, необходимото отстраняване на зъбите представлява значително предизвикателство за всички участващи и трябва да се комуникира интензивно с родителите. За по-редките коронарни фрактури обичайните стратегии за пулпна терапия и адхезивно затваряне са теоретично възможни, въпреки че малките деца често позволяват само покритие с Гласйономерен цимент след травма.
Повечето травми на млечните зъби водят до разместване на зъбите. Репозицията е необходима, ако дислокацията води до неправилна захапка, като по този начин се нарушава говорната функция и затруденено хранене. В тези случаи се извършва репозиция и последваща външна фиксация (шиниране), която може да се постигне с помощта на тел и течлив композит. Шината се премахва след стабилизиране на зъба и зарастване на раневата повърхност (след 2-3 седмици).
При трявма на млечни зъби, винаги трябва да се има предвид последващото увреждане на структурата на постоянния зъб.
Ако вашето мъниче претърпи злополука и млечният му зъб е изместен от нормалната си позиция или избит, каквото и да правите, не се опитвайте да го върнете на мястото, където бил. Всъщност можете да нанесете повече щети и да причините силна болка на вашето дете. Вместо това контролирайте всяко кървене с директен натиск върху мястото (само толкова силно, колкото е необходимо) и се свържете с вашия Зъболекар за съвет какво да правите по-нататък. Предложете парацетамол за облекчаване на болката, почистете мястото с 3% р-р на кислородна вода и стерилна марля! Поставете студен компрес, давайте хладки , меки, течливи храни за около 10 дни. Следва период на изчакване. Следете за промяна в цвета на зъба!
